Как да бъдем щастливи?

Как да бъдем щастливи?

Дали сме щастливи не винаги е въпрос на това какво или кого имаме в живота си. Понякога това е умението да присъстваме тук и сега, да бъдем себе си и да позволим на нещата, които ни радват да се проявят и да ни докоснат.

Щастието не винаги е въпрос на факти – наличие или отсъствие на нещо или някого в живота ни, а на отношение към фактите.

Отношение, което всеки носи у себе си и което отразява действителността, пречупвайки фактите през палитрата от емоции – гняв, недоволство, тъга, отчаяние, или пък любов, благодарност, радост, удовлетворение. Всеки от нас има поне 100 причини да е нещастен, точно в този момент. И поне 100 да бъде щастлив. Въпросът е върху какво ще фокусираме съзнанието си. Това, което изберем пред фокуса на съзнанието, подхранваме като емоция у себе си.

Кога ще престанем да търсим щастието непременно в конкретна кариера, връзка, позиция, отношения, положение в обществото и дори в поредната чанта/рокля/къща/екскурзия?

Щастието не е в нищо от външния свят.

Щастието е отношение към външния свят, което носим у себе си.

Запомнете, щастието започва с вас. Не с връзката ви, не с приятелите ви, не с работата ви, а с вас.

Да си простим за миналото и всички грешки, които не можем да върнем или променим е понякога трудна, но важна стъпка. Да си простим и за бъдещето и да не се пренасяме постоянно в него с мечти и страхове. Да бъдем в настоящето, приемайки фактите, хората, събитията – такива, каквито са. Разбира се, приемаме не за да се примирим с всичко и да не се развиваме, а тъкмо напротив.

Защото когато приемем нещата такива, каквито са, тогава имаме избор и възможност да го променим. Тогава имаме избор за стъпка напред, за развитие и за освобождаване от нежеланото. Неприемайки и бягайки от реалността, ние не можем да я променим. Тъкмо напротив.

Борбата с фактите и съпротивата към реалността водят до негативни емоции, потискане и вътрешни конфликти.

Приемането, осъзнаването и разбирането, че изборът е наш и винаги ни принадлежи е ключ към позитивни промени в живота ни.

Когато приемем настоящето, започва реалната работа с него. Освобождаваме се от илюзията, самозаблудите и борбата. Тогава можем да преработим представа си за това, кое ни прави удовлетворени и щастливи в различните сфери на живота – професия, семейство, любов, приятелска среда.

В такива моменти често хората откриват, че неща, които са вярвали, искали или се е очаквало от тях да ги правят щастливи – всъщност не са подходящи.

Как да бъдем щастливи ?

Като открием кои са истински ценните, подходящи и важни за нас неща – хора, занимания, призвание – нещата, които ни карат да се чувстваме себе си – живи, ентусиазирани и пълноценни. А след това, без да бягаме в илюзиите на миналото и бъдещето, да ги реализираме в настояще време, отдавайки се изцяло на процеса, изразявайки себе си и разгръщайки изцяло потенциала на личната си неповторимост.

„Всеки човек има специално призвание и мисия в живота си. Всеки носи конкретна задача, която трябва да бъде изпълнена. Никой не може да бъде заместен, нито животът му може да бъде повторен, тъй като задачата на всеки е уникална и е само негова възможността да я изпълни.” Виктор Франкъл

Дали сме щастливи е въпрос на това какво и кого имаме в живота си, само ако сме открили подходящите за нас неща и имаме подходящо отношение към тях. Нещата и хората, които ни развиват, обогатяват, изразяват.

Автор: Мария Николова
Изтичник: http://kymsebesi.blogspot.com/2012/01/blog-post_07.html

Share This: