Какво наистина ни храни?

Какво наистина ни храни?

screen-shot-2014-10-13-at-3-45-25-pm1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко, което днес разглеждаме като храна, е просто вторичен източник на енергия.

Спомнете си времето, когато бяхте страстно влюбени. Всичко беше толкова вълнуващо. Цветовете бяха по-ярки. Вие просто летяхте във въздуха, вперили поглед в очите на любимия. Неговото докосване и споделените чувства бяха достатъчни, за да ви държат сити. Напълно  забравяхте за храна и бяхте въодушевени и вдъхновени.

А спомняте ли си времето, когато бяхте дълбоко потънали във вълнуващ проект на работа? Вярвахте в това, което правите и се чувствахте енергизирани и вдъхновени. Времето сякаш беше спряло! Светът около вас сякаш беше избледнял. Изобщо не ви идваше наум за храна. Трябваше някой да дойде и да ви напомни, че трябва и да се яде.

Представете си деца, които играят навън с приятелчета. Майките им ги викат за вечеря, но те отговарят, че не са гладни все още и понякога е нужно насила да бъдат прибрани в къщи, за да хапнат. Но те хапват 3-4 хапки бързо, казват, че са готови и изхвърчат пак навън, за да потънат в игрите. В края на деня децата се завръщат изтощени и лягат да спят без изобщо да помислят за храна.

Като деца, ние всички живеем на първична храна. Същото е истина и когато сме дълбоко влюбени или вдъхновено работим по интересен проект. Забавлението, вдъхновението и любовта имат силата да ни хранят, така че храната остава на второ място.

А сега си спомнете, когато сте се чувствали депресирани, или неуверени и с ниско самочувствие; копнеещи за първична храна. Никакво количество физическа храна не е способно да ви засити. Ядете толкова, колкото искате и пак оставате неудовлетворени. Дори и в добри времена, когато се прибираме късно през нощта, ние често отваряме хладилника, търсейки нещо за ядене, когато всичко, от което се нуждаем е прегръдка или някой, с когото да си поговорим.

Първичната храна ни храни, но тя не се сервира в чиния. Неща като духовна практика, която ни дава смисъл, вдъхновяваща кариера, редовни и приятни занимания със спорт, и честни и открити взаимоотношения, които хранят душата ни и “гладът” ни за живот, всички те представляват първична храна.

Колкото повече първична храна приемаме, толкова по-малко зависим  от вторичната храна. Противоположното, обаче, също е вярно. Колкото повече вторична храна поемаме, толкова по-малка е способността ни да приемем първичната храна на живота.  Всяка духовна практика насърчава хората да постят в различни периоди от годината и така се създава възможност да се намали вторичната храна и да се позволи повече прием на първична храна.

 

Коя е основната храна за вас? Приемате ли достатъчно първична храна, която да ви държи сити и удовлетворени или компенсирате с големи количества вторична храна?

На тези въпроси може да ви отговори Д-р Ани Димитрова.

Източник на статията: http://zdravesani.com/kakvo-naistina-ni-hrani/

 

 

Share This: